вторник, 23 февруари 2010 г.

КВ

КВ е съветски тежък танк, носещ името на комисаря по отбраната на СССР Климент Ворошилов. Танкът участва във Втората световна война.



История [редактиране]

През октомври 1938 г., в хода на работата по опитния образец на тежкия трикуполен танк СМК, е предложено на неговата база да бъде разработен танк с един купол. В този период на изпитателния полигон в Кубинка се провеждат изпитанията на чешкия танк S-2a. След изпитанията съветските танкови конструктори направили множество полезни изводи, които по-късно са използвани при създаването на серията КВ.

През декември 1939 г. е одобрено създаването на два прототипа СМК, но в двукуполен вариант. Танковия конструктор Жозеф Я. Котин предлага на мястото на втория прототип да бъде създаден танк с един купол. В крайна сметка е решено да бъдат построени два прототипа - с два и с един купол. Окончателно решението е утвърдено от Съвета на народните комисари на 27 февруари 1939 г.

Новият танк е наречен КВ (Климент Ворошилов). Проектирането му започва в Кировския завод. За основа на разработката все пак е прието шасито на СМК. Работата по танка започва с много бързи темпове. На 9 април същата година е изготвен технически макет, а на 1 септември е изготвен първият прототип.

При разработването са заимствани от СМК схемата на бронировката на корпуса, конструкцията на оптическите прибори, части от трансмисията, двуоръдейният купол и др. Монтиран е двигател В-2. По принуда конструкторите се отказват от картечното въоръжение, защото в куполът нямало място за него. Танкът е въоръжен с две оръдия: 76 мм и 45 мм.

Изпитанията започват в началото на [октомври] 1939 г. Поради избухването на Съветско-финландската война изпитанията са прекратени и танкът е въведен на въоръжение. Веднага след първото му участие в бой е решено да бъде снето 45 мм оръдие, защото създава проблеми на екипажите в и без това тесният купол.

В резултата на войсковите изпитания, проведени в реален бой, е взето решение четири танка от първата серия да се превъоръжат с 152 мм гаубица МЛ-10 Обр. 1938/40. Танкът е кодифициран под името КВ-2. Това е предизвикано от желанието на съветското военно командване да притежава тежковъоръжен танк за борба с фортификационни укрепления. Танкът е одобрен за въоръжение през 1941 г. В сравнение с КВ-1 екипажът на танка е увеличен с още един човек (помощник-пълнач). До 1941 г. танковете не са наричани КВ-1 и КВ-2, а "танк с голям купол" и "танк с малък купол".

През май 1940 г. производството нараства до 200 машини. От войските, обаче се безпокоели, че танкът не е преминал пълноценни изпитания, а и в произведените машини са открити множество дефекти. Съветското ръководство се разпорежда да бъдат проведени в началото на юни същата година. В хода им са открити съществени недостатъци по ходовата част, трансмисията и двигателя. Взето е решение дефектите да бъдат отстранявани в хода на самото производство. Така е жертвано качеството за сметка на количеството, което след няколко години е заплатено с кръв.

В края на 1940 г. на танка, вместо оръдието Л-11, започват да монтират Ф-32. Този танк получава името КВ-1 Обр. 1940. Старият двигател В-2 е заменен с модернизирания В-2К.

През май 1941 г. е решено на танка да бъде монтирано оръдие с по-дълга цев. За тази цел е избрано 107 мм оръдие ЗИС-6. При проведените изпитания танкът КВ-5 не показва добри качества, поради това, че при оръдието ЗИС-6 се използва унитарен боеприпас.

През есента на 1941 г., под натиска на немските пропагандни филми, е взето решение танкът да бъде снабден с допълнителна навесна броня под формата на допълнителни екрани. Танкът е кодифициран под името КВ-1 "с допълнителна броня" (рус. с дополнительной броней). Името КВ-1Е е измислено доста по-късно и няма нищо общо с действителността.

Бойно използване [редактиране]

На 22 юни 1941 г. Червената армия има на въоръжение 639 танка от типа КВ. В този период КВ е в състояние да унищожи всеки танк намиращ се на въоръжение във Вермахта, като при това остава практически неуязвим за танковете на противника.

В хода на Втората световна война танкът показва висока живучест. Основните бойни загуби са предимно от огъня на 105 мм гаубици и 88 мм зенитни оръдия. Голямо количество танкове са безвъзвратно изгубени по време на отстъплението до Москва заради недостиг на резервни части.

Не са редки случаите, когато тези пленени танкове са използвани от Германската армия на Източния фронт. Има данни, че през 1942 г., при планирането на овладяването на Малта, немското командване е разглеждало възможността пленени танкове КВ да бъдат използвани на този Театър на военни действия.

Модификации [редактиране]

КВ-1 Обр.1939
КВ-2 Обр.1940
КВ-1Е
  • КВ-1 - Серийна модификация тежък танк въоръжен с две оръдия: 76 мм танково оръдие Л-11 и 45 мм оръдие 20К, двигател В-2 (500 к.с.).
  • КВ-1 Обр.1939 - Серийна модификация тежък танк въоръжен с 76 мм танково оръдие Л-11. Произведени са около 141 машини.
  • КВ-1 Обр.1940 - Серийна модификация тежък танк въоръжен с 76 мм танково оръдие Ф-32. Съгласно геманската кодификация получава името KV-1A.
  • КВ-1Е Обр.1940 - Серийна модификация тежък танк въоръжен с 76 мм танково оръдие Ф-32 и допълнителни противотанкови екрани - рус. с екранами. Съгласно германската кодификация получава името KV-1Е.
  • КВ-1 Обр.1941 - Серийна модификация тежък танк въоръжен с 76 мм танково оръдие ЗИС-5 и допълнителна броня в предната част на корпуса и купола. Съгласно германската кодификация получава името KV-1В.
  • КВ-1 Обр.1942 - Серийна модификация тежък танк въоръжен с 76 мм танково оръдие ЗИС-5 и допълнителна броня в предната част на корпуса и купола. Съгласно германската кодификация получава името KV-1С.
  • КВ-1с ("Обект 238") - Серийна модификация скоростен танк произвеждан от 1942 г. с лека броня и олекотена трансмисия. Произведени са около 1 370 машини.
  • КВ-10 ("Обект 230") - Опитна модификация, за която няма достатъчно данни. Може би става въпрос за недовършената модификация ракетен танк с индекса КВ-1К или за недовършена модификация на КВ-85.
  • КВ-11 ("Обект 231") - Недовършена опитна модификация, за която няма достатъчно данни.
  • КВ-12 ("Обект 232") - Опитна модификация тежък химически танк за създаване на димни и огневи завеси.
  • КВ-13 ("Обект 233") - Опитна модификация среден скоростен танк с тежка броня. По-късно е преименуван на ИС-2.
  • КВ-14 ("Обект 236") - Серийна модификация 152 мм тежка самоходна артилерийска установка (САУ). Модификацията е по-известна като СУ-152.
  • КВ-100 - Опитна модификация тежък танк въоръжен с 100 мм оръдие С-34.
  • КВ-2 Обр. 1940 - Серийна модификация щурмови танк въоръжен със 152 мм гаубично оръдие М-10. Произвеждан по едно и същото време с КВ-1. Голямото тегло води до чести повреди в окачването и дъното на корпуса и поради това е спрян от производство.
  • КВ-220 - Опитна модификация щурмови танк с тегло 63 т. въоръжен с 85 мм оръдие. Въпреки че танкът е бил опитен прототип няколко машини са участвали във Втората световна война.
  • КВ-222 - Опитна модификация с тегло 51 т., броня 90-105 мм, въоръжен с 76 мм оръдие. Въпреки че танкът е бил опитен прототип няколко машини са участвали във Втората световна война.
  • КВ-3 ("Обект 223") - Опитна модификация тежък танк с тегло 75 т. въоръжен със 107 мм оръдие ЗИС-6. На танка е монтирана стандартната купола на танка КВ-1. Взема участие във Втората световна война.
  • КВ-4 ("Обект 224") - Опитна модификация свръхтежък танк с тегло от 85 до 110 т.
  • КВ-5 ("Обект 225") - Опитна модификация свръхтежък танк с тегло 100 т., въоръжен със 107 мм оръдие ЗИС-6.
  • КВ-6 ("Обект 226") - Опитна модификация тежък сапьорно-химически танк.
  • КВ-7 ("Обект 227") - Опитна модификация на безкуполен танк, изпълнена в две различни серии: с две оръдия (2х76 мм) и с три оръдия (1х76 мм и 2х45 мм).
  • КВ-8 ("Обект 228") - Серийна модификация огнеметен танк. Въоръжен с огнехвъргачка АТО-41, 45 мм танково оръдие и три картечници.
  • КВ-8с ("Обект 238") - Серийна модификация на огнеметния танк КВ-8 изпълнен на ходовата част на КВ-1с.
  • КВ-85 ("Обект 239") - Серийна модификация на танка КВ-1с с монтирана купола от танка ИС-1 (танк). Въоръжен с 85 мм танково оръдие Д-5Т. В периода септември - октомври 1943 г. са произведени около 130 машини.
  • КВ-9 ("Обект 229") - Опитна модификация тежък танк, въоръжен със 122 мм гаубично оръдие У-11.

[редактиране]

Тактико-технически данни на някои от моделите КВ

Тактико-технически данни
ТТД/Танк
КВ-1 Обр.1940
КВ-1с
СУ-152
Дължина: 6,9 м 6,9 м 8,95 м
Широчина: 3,32 м 3,35 м. 8,95 м
Височина: 2,71 м 2,64 м 2,45 м
Тегло: 47,5 т 42,5 т 45,5 т
Скорост: 30 км/ч (шосе)
16 км/ч (терен)
43 км/ч (шосе)
18 км/ч (терен)
43 км/ч (шосе)
14 км/ч (терен)
запас от ход: 180 км 160 км 165 км
Основно въоръжение: 76,2 мм оръдие Ф-32
(114 сн.)
76,2 мм оръдие ЗИС-5
(114 сн.)
152,4 мм гаубица МЛ-20С
(20 сн.)
Доп. въоръжение: 3х 7,62 мм картечница ДТ
(3024 патр.)
3х 7,62 мм картечница ДТ
(3000 патр.)
няма
Двигател: 12-цилиндров дизел В-2K
(600 к.с.)
12-цилиндров дизел В-2K
(600 к.с.)
12-цилиндров дизел В-2K

(600 к.с.)
Броня: шаси: 75 мм
купола: 75 мм
шаси: 60 мм
купола: 75 мм
шаси: 60 мм
купола: 75 мм
Екипаж: 5 души 5 души 5 души

Т-72

Т-72 е съветски основен боен танк, чието производство започва през 1971 г. и продължава до днес.[1] Влиза на въоръжение в съветската армия през 1973 г. Серийното производство започва във вагоностроителния завод в град Нижни Тагил, Русия. Това е един от най-разпространените танкове на въоръжение днес, като много страни са разработили свои варианти на Т-72. От него произлиза и модерният Т-90. През 1982 г. Ирак купува лиценз за производството на базовия модел Т-72 и още същата година страната започва собствено производство.[2] Танкът носи името „Асад Бабил“ (Вавилонски лъв). Други варианти са украинският Т-84, румънският TR-125 и югославският М-84.


История [редактиране]

Когато Т-64 е представен за първи път през 1960-те години, той е един от най-усъвършенстваните танкове в света по отношение на своя дизайн. Новият модел има и недостатъци — нестабилно окачване, недостатъчно мощен двигател и неточно въоръжение. Изграждането на един танк също е било прекалено скъпо. През 1967 г. в Уралвагонзавод в Нижни Тагил е разработен модел с двигател В-45, по-стабилно окачване и по-дебела броня. Грубата схема е назована „Обект 172“, проектирана от Леонид Карчев, а изчистеният модел („Обект 172М“) с двигател В-46 е проектиран от Валери Вендиков и се превръща в базов модел.[3] Изпитванията траят от 1971 до 1973 г. Серийното производството започва малко след края на тестовете в заводите в Нижни Тагил и Челябинск.

Т-72 е бил най-разпространеният танк в армиите на СССР и страните от Варшавския договор, считани за потенциални врагове на САЩ и западните страни. Към края на 1980-те Съветският съюз е разполагал с близо 10 000 танка. Повечето страни от Източния блок са били въоръжени с Т-72, произведени в Полша или Чехословакия, които обаче са с по-малка бронезащита и без допълнителни противорадиационни екрани на купола.[1] Друг проблем е и несъответствието между повечето полски, чехословашки и руски резервни части. Произведените извън СССР Т-72 са били изнасяни за страните от Варшавския договор, както и за други страни — Финландия, Ирак, Сирия, Иран, Югославия, Либия и Индия.

Производството на танка трае десетилетия, и с времето изискването към бронезащитата му се повишава. Първите модели са с лята ламинирана броня, по-късно заменена с композитна. Голяма част от танковете на въоръжение днес са защитени с реактивна броня, обикновено със 155 динамични тухли при износните модели и 227 тухли при руските модели.[4] Много от важните технически данни за танка са били предадени на ЦРУ през 1970-те години от полския полковник Ришард Куклински. Поддръжката на танка не е скъпа, а в ръцете на добре обучен и мотивиран екипаж Т-72 е изключително ефективен срещу всички видове западни танкове на въоръжение днес. Западните анализатори смятат този факт за тревожен, тъй като поне теоретично оръдието му е достатъчно мощно, за да изкара от строя всички видове съвременни танкове, включително и американските. Други експерти пък подлагат на съмнение качествата му, тъй като по време на Войната в Залива през 1991 г. американските М1А2 Ейбрамс унищожават стотици иракски Т-72 „Вавилонски лъв“, а загубват едва няколко от своите машини. Тежките загуби от страна на иракската армия обаче се дължат на много слабата подготовка на танкистите, некачествените муниции, лошата тактика[5] и не на последно място — факта, че танковете са били от т.нар. „маймунски тип“. Освен това почти всички иракски машини са били сглобени от нискоквалифицирани работници с остарели съветски и китайски резервни части. Останалите Т-72 в експлоатация от иракчаните са били Т-72М, произведени в Полша.

Технически характеристики [редактиране]

Индийски Т-72 по време на учение.

Тегло и подвижност [редактиране]

Отличителна черта на Т-72 е неговото тегло от 41 тона, с което той е сравнително по-лек от съвременните ОБТ. Базовият двигател е с мощност от 780 к.с., което прави съотношението мощност-тегло на танка по-малко от днешния стандарт. Въпреки това машината може да развива много високи скорости на шосе, ако е снабдена с гумени тампони за веригите. При изпитване на немската армия един Т-72 успява да развие скорост от 110 km/h по магистрален път. Едно от подобренията на двигателя е ниското отделяне на изгорели газове и премахването на силните вибрации при работа.[1] След 1985 лятата броня на базовия модел е заменена с реактивна и композитна, а мощността на двигателя е увеличена до 840 к.с.

Т-72 е оборудван с къс шнорхел за прекосяване на реки. Танкът разполага с проста система за снабдяване на екипажа с въздух. Ако двигателят му спре да работи под вода, е необходимо да бъде запален отново до 6 секунди. В противен случай в бойното отделение ще навлезе вода заради загубата на налягане. От всяка страна Т-72 има шест опорни ролки от специална алуминиева сплав ковани или ляти /лятите се произвеждат единствено в България по метод за леене който е български патент / снабдени са с гумени бандажи, едно водимо и едно водещо колело, както и три въртящи барабана над и между опорните ролки. Заради торсионното окачване комфортът на екипажа при придвижване е ограничен в сравнение със западните танкове, снабдени с хидропневматично окачване.

Веригите се отличават с изключителна издръжливост, дори в сравнение с последното поколение основни бойни танкове.

Защита [редактиране]

Т-72 разполага с надеждна защита срещу бойни химически и биологични вещества, както и срещу радиация. Вътрешността на танка е облицована със специална борна сплав, която осигурява и известна защита срещу неутронни ядрени взривове. Съветските машини имат и облицовка от оловни листове за допълнително предпазване на войниците от лъчения. Подобно на Т-55, Т-72 е конструиран да предпази екипажа от свръхналягането, породено при ядрен взрив. Системата за филтриране на въздуха осигурява защита от всякакви видове вредни частици от околната среда. Газовете, отделяни от оръдието при стрелба, са намалени до минимум заради автоматичното му зареждане и след изстрела се отвеждат навън чрез специална система от тръби. Така на практика екипажът разполага с неограничен запас от чист въздух. Комбинацията от всички тези характеристики осигурява добра възможност за оцеляване на танка и при най-тежките условия.

Интериор [редактиране]

Вътрешното пространство на Т-72 е по-ограничено с цел смаляване на общия силует на танка и оптимално разположение на бронята. Въпреки че екипажът се състои от само трима души, бойното отделение е доста тясно. Движението на перископната система е ограничено, което намалява общото полезрение на водача. Управлението се осъществява чрез два лоста, за разлика от повечето по-модерни танкове (които се управляват с кормило). Това също е недостатък, имайки предвид нуждата от ръчна смяна на скоростите. Руските модели имат вътрешна облицовка от оловна сплав, която осигурява известна защита от различни видове лъчения, но експортните модели нямат такава. Мунициите се складират в бойното отделение, което на теория може да предизвика експлозия, ако вражески снаряд успее да преодолее бронята на танка.

Броня [редактиране]

Танк Т-72 в новата иракска армия.

Първоначално бронята на Т-72 е била лята, с максимална дебелина до 200 mm. На по-късен етап (Т-72А) тя е заменена с ламинирана (слойна) броня с добавен 80 mm гласис.[1] Износният вариант на Т-72А — Т-72М е с по-лоша бронева защита. Това са т.нар. „маймунски модели“ или „маймунски тип“ машини, предназначени за съюзниците на СССР извън Варшавския договор — предимно страните от Близкия Изток. Модернизираният му вариант, Т-72М1, има добавен 16 mm челен бронелист. С времето са добавени странични броневи листове за защита на веригите, а в началото на 1970-те — и панели за допълнителна защита на горивните резервоари и двигателя. Т-72Б е снабден с композитна броня по купола и предната част на корпуса (закалена стомана с волфрамов слой, както и пластмасов екран с керамични елементи). Бронезащитата е допълнително увеличена с реактивна броня "Контакт-1" (за Т-72Б, Т-72АБ, Т-72М1Б, Т-72Б обр. 1985, Т-72С и Т-72Б1), "Контакт-5" (за Т-72Б обр. 1989) и "Реликт" (за Т-72БМ). Освен това дебелината на стандартната ламинирана броня е увеличена почти два пъти — до 520 mm, което осигурява до 1 340 mm ЕЛХБ защита срещу кумулативни снаряди и до 920 mm срещу кинетични снаряди.[6] Един от големите недостатъци на танка е, че боеприпасите се складират в бойното отделение — често срещана особеност при танковете от това поколение (Чийфтейн, Леопард-1). Ако бронята не издържи и пропусне вражески снаряд вътре в танка, е възможно мунициите да се възпламенят, и последвалият взрив да убие екипажа. По време на войните в Ирак американските танкисти са наблюдавали т. нар. "ефект на тапата", при който експлозията вътре в машината изхвърля купола ѝ нагоре с голяма скорост. Това явление се е наблюдавало и при Т-55/Тип 69. Предимството на Т-72 пред по-новите основни бойни танкове (като М1 Ейбрамс) е в кръглия купол и следователно по-равномерното разпределяне на бронезащитата. Куполът на Ейбрамс, например, има изключително силна челна бронезащита, но страничната и задната броня на танка за сметка на това са значително по-слаби и уязвими.

Според годишния доклад за военна техника и стратегия Jane's International Defence Review за 1997, след разпада на СССР американски и немски специалисти имат възможността да направят оглед на руски Т-72Б. След направени тестове бронята на оригиналните руски танкове се оказва непробиваема за почти всички натовски боеприпаси. След тези изпитвания САЩ разработват по-мощни кинетични снаряди, като М829А2 и М829А3, а в отговор руснаците създават реактивната броня "Реликт" (два пъти по-ефективна от "Контакт-5") и модулната броня тип "Кактус".

Оръдие [редактиране]

Т-72 от новата иракска армия стреля с оръдието си

Основното 125- mm оръдие на Т-72 е с приблизително еднаква мощност като стандартното натовско 120 mm Л-44, с което са въоръжени повечето съвременни западни танкове. Отклонението от целта при стрелба на разстояние 1 800 метра е един метър, което го прави леко неточно в сравнение с други оръдия. Максималната далекобойност е 9 100 метра, като точната стрелба е възможна на разстояние до 4 000 метра (със специалната противотанкова ракета, изстрелвана от самото оръдие). Основните боеприпаси са кумулативни БК-27 и БК-29 с пробиваемост до 900 mm ЕЛХБ на разстояние 1 800 m.[1] Допълнително танкът разполага с кинетични снаряди БМ-42 с волфрамов сърдечник (пробиваемост от 500 мм ЕЛХБ на 2 км) и БМ-46 с глава от обеднен уран (пробиваемост до 650 мм ЕЛХБ на 2 км).[7]

При добри условия екипажът може да произведе до 7-8 точни изстрела в минута. В най-модернизираните варианти на Т-72, както и при Т-90, зареждането на оръдието отнема едва 5 секунди. Почти всички танкове Т-72 имат система за управление на огъня (СУО). Точната стрелба в движение е възможна, ако танкът се движи със скорост до 25 km/h.[1] Много от танковете в експлоатация не разполагат с уреди за инфрачервена термография за улесняване на прицелването, а само с инфрачервени илюминатори тип „Луна“. Инфрачервеният илюминатор обаче е от голяма полза за командира на танка.

От съществуващите машини само тези в армиите на страните от бившия СССР (най-вече Русия, Украйна, Беларус и Казахстан) са оборудвани с лазерни далекомери. Един модернизиран Т-72Б с подходящи муниции и добре обучен екипаж може да унищожи вражески М1А1 Ейбрамс, Меркава 3 или Леопард-2А1 с 1-2 изстрела и М1А2, Льоклерк или Чалънджър-2 с 2-3 изстрела.[8]

Осколъчно-фугасни боеприпаси за Т-72

Боеприпаси [редактиране]

Бронепробиваемост (измерена в еквивалент на лята хомогенна броня — ЕЛХБ) на някои основни боеприпаси, използвани в Т-72.[9]

  • БК-12 (кумулативен) - 420 мм на всякакво разстояние.
  • БК-18 (кумулативен) - 550 мм на всякакво разстояние.
  • БК-29 (кумулативен) - 700 мм на всякакво разстояние.
  • БМ-15 (кинетичен, волфрамов сърдечник) - 340 мм на 2 км.
  • БМ-22 (кинетичен, волфрамов сърдечник) - 430 мм на 2 км.
  • БМ-29 (кинетичен, уранов сърдечник) - 470 мм на 2 км.
  • БМ-32 (кинетичен, уранов сърдечник) - 560 мм на 2 км.
  • БМ-42 (кинетичен, волфрамов сърдечник) - 500 мм на 2 км.
  • БМ-46 (кинетичен, уранов сърдечник) - 650 мм на 2 км.

Сравнение с някои съвременни ОБТ [редактиране]

Таблицата показва техническите характеристики, както и други особености на Т-72Б (най-разпространеният модел в руската армия днес), сравнени със съвременни основни бойни танкове от други страни.

Танк Т-72Б[10] Чалънджър 2[11] Леопард-2А5[12] K2 Черна пантера[13] Льоклерк[14] T-90А[15] M1A1[16]
Произход Флаг на СССР СССР Флаг на Великобритания Великобритания Флаг на Германия Германия Флаг на Южна Корея Южна Корея Флаг на Франция Франция Флаг на Русия Русия Флаг на САЩ САЩ
Изображение T72 cfb borden 1.JPG Challenger II.jpg Polish Leopard2A4.jpg
Leclerc-IMG 1744-b.jpg Indian Army T-90-2.jpg M1A1 Abrams Tank in Camp Fallujah.JPEG
Оръдие 125mm гладкостволно (2A46М) 120mm нарезно (L30A1) 120mm гладкостволно (Rheinmetall L55) 120mm гладкостволно (L55) 125mm гладкостволно (GIAT CN120-26) 125mm гладкостволно (2A46M-1) 120mm гладкостволно (L44/M256)
Допълнително въоръжение една 7,62 mm картечница, една 12,7 mm картечница две 7,62 mm картечници две 7,62 mm картечници една 12,7 mm тежка картечница, една 7,62 mm картечница (сдвоена) една 12,7 mm картечница, една 7,62 mm картечница една 12,7 mm картечница, една 7,62 mm картечница (сдвоена) една 12,7 mm картечница, една 7,62 mm картечница (сдвоена), една 7,62 mm картечница (на самото оръдие)
Муниции фугасни, кинетични, кумулативни,ПТУР кумулативни тип HESH, кинетични с обеднен уран CHARM-3 кинетични, кумулативни кинетични, кумулативни, ВАС KSTAM-120 кинетични, кумулативни кинетични, кумулативни, запалителни, касетъчни, ракети „Рефлекс“ M1028 120 mm противопехотен снаряд, БФ, кинетични, кумулативни
Боекомплект (снаряди) 39 52 42 40 40 43 40
Боекомплект (патрони) 2 000 (7,62 mm), 300 (12,7 mm) 4 200 (общо за двете картечници) 4 750 (общо за двете картечници) 3 500 (12,7 mm), 12 000 (7,62 mm) 1 100 (12,7 mm), 3 000 (7,62 mm) 300 (12,7 mm), 2 000 (7,62 mm) 600 (12,7 mm), 6 250 (7,62 mm)
ПТУР 6 0 0
0 6 0
Зареждане автоматично ръчно ръчно автоматично автоматично автоматично ръчно
Броня композитна и реактивна композитна и реактивна композитна композитна и реактивна композитна и реактивна композитна и реактивна композитна
Защитни системи димни гранати, САЗ "Арена" (някои) димни гранати димни гранати система за активна защита, радарен и инфрачервен заглушител димни гранати, противопехотни гранати две системи за активна защита — „Щора“ (с-у ПТУР) и „Арена“ (с-у снаряди), радарен заглушител димни гранати
Тегло 49,1 t 62,5 t 62,3 t 55 t 54,5 t 46,5 t 67,6 t
Макс. скорост (по шосе) 60 km/h 59 km/h 72 km/h 70 km/h 72 km/h 65 km/h 68 km/h
Макс. скорост (по пресечен терен) 50 km/h 40 km/h 40km/h 48 km/h 55 km/h 45 km/h 48 km/h
Запас от ход до 900 km 450 km 550 km 430 km 550 km 500 km 465 km
Мощност на двигателя 840 к.с. 1 200 к.с. 1 500 к.с. 1 500 к.с. 1 500 к.с. 1 100 к.с. 1 500 к.с.
Съотношение мощност-тегло 17,1 к.с./t 19,2 к.с./t 24,2 к.с./t 27,2 к.с./t 27,5 к.с./t 23,7 к.с./t 24,5 к.с./t
Окачване торсионно хидропневматично торсионно хибридно хидропневматично торсионно торсионно
C4I Не Да Някои Да Да Не Да
ЯХБЗ Да Да Да Да Да Да Да
Възможност за бой през нощта Да Да Да Да Да Да Да

Модификации [редактиране]

Колона от иракски танкове
Съветски Т-72Б на военен парад, 1983

Основни [редактиране]

  • Т-72 Урал (1973) — базов вариант с лята 200 мм броня, 125 мм оръдие, 780 к.с. двигател и оптичен далекомер;
  • Т-72А (1979) — първи основен вариант с ок. 300 мм ламинирана броня с композитен екран на купола, лазерен далекомер, електронна система за управление на огъня, промени в бойното отделение и димни гранатомети;
  • Т-72М — износен вариант на Т-72А, с малко по-тънка броня, инфрачервен илюминатор "Луна" вместо лазерен далекомер и по-опростена СУО. Произвежда се най-вече в Полша и Чехословакия;
  • Т-72Б (1985) — по-мощно оръдие, подобрени стабилизатор, СУО, електроника и далекомери, способен да изстрелва ПТУР от оръдието. Ламинираната броня е заменена с композитна (дебелина до 580 мм) с опция за навесна динамична защита (реактивна броня). Инсталиран е нов двигател с мощност 840 к.с.
  • Т-90 (1995) — последен модел на танка, включващ десетки цялостни подобрения и системи, взети от Т-80.

Други [редактиране]

  • БМПТ — бронирана машина за поддръжка на танковете. Въоръжена с различни оръжия, мощност на двигателя — 1000 к.с. Неофициалното ѝ название в руската армия е "терминатор".
  • ТОС-1 Буратино — артилерийска установка с напалмови боеприпаси.
  • БРЕМ-1 — бронирана ремонтно-евакуационна машина с 12-тонен кран и други инженерни приспособления.
  • МТУ-72 — самоходна мостополагаща машина. Мостът може да бъде с дължина до 18 метра и се разгръща за 3 минути.

T-34


Т-34 е среден танк, приет на въоръжение в съветската армия през 1940 г. За първи път е произведен в Харковския локомотивостроителен завод, гр. Харков, Украйна. Танкът е един от основните съветски танкове през Втората световна война. Като цяло в хода на войната са произведени над 40 000 танка. Т-34 е вторият най-произвеждан танк в световен мащаб, след Т-54/Т-55. В някои страни остава на въоръжение до края на 90-те години на миналия век.


Танкът Т-34 е построен на основата на танка БТ-7, от серията БТ. В периода 1937 - 1940 г. са създадени три опитни образци - А-20, А-30 и А-34. След преминанване на държавните изпитания през 1940 г. опитният образец А-34 е одобрен и започва серйино производство на машината под името Т-34.

В края на 30-те години на миналия век Съветската армия разполага с голямо количество леки танкове от типа Т-26 и БТ. Т-26 е лек танк за поддръжка на пехотата, БТ е бързоподвижен танк за съпровождане на кавалерията. И двата модела са леко бронирани. Именно поради това съветското държавно ръководство решава да бъде създаден среден танк

През 1937 г. руски конструктор Михаил И. Кошкин оглавява конструкторсият отдел на Харковският локомотивен завод "Коминтерн" в гр. Харков. Първият разработен прототип А-20 е с 20 мм броня и 45 мм оръдие. По-късно е разработен втори прототип А-30, замислен като "универсален танк", който да замени остарелите Т-26 и БТ-8. А-30 е с 30 мм броня и 76 мм оръдие. Непосредствено след него е създаден и третият прототип - А-34. През 1939 г. на полигона Кубинка са проведени изпитания и на трите прототипа. От трите прототипа, само А-32 издържа изпитанията и е одобрен за серийно производство под името Т-34.

Pz-III Ausf.G бил снабден с по-комфортна триместна купола с прибори за наблюдение, екипажът разполагал със система за вътрешна свръзка. Докато Т-34 имал двуместна купола, обзорът бил затруднен, а вътрешна връзка имало само между командира и механик-водача. Немската машина осигурявала по-плавен ход от Т-34 и не била толкова шумна. Pz-III Ausf.G развивал скорост по шосе 70 км/ч, а Т-34 - 55 км/ч. В изготвеният доклад се споменавали също по-добрите оптически прибори, окачване, удобното разполагане на боекомплекта (БК) и радиостанцията и високата надежност на двигателя и трансмисията.

Поради тези причини започва модернизацията на Т-34 под ръководството на Александър А. Морозов. Избрани са два варианата за работа. Първоначално е изготвен прототип А-41, при който е направен опит да бъдат отстранени недостатъците без промени в корпуса и замяна на силовата установка. Куполата е сменена с триместна и е монтирано ново оръдие - Ф-34. Прототипът А-41 остава само на хартия, без да бъде произведен дори един опитен образец. Вторията вариант е изготвянето на прототип А-43, по-известен под името Т-34М.

Едновременно с разработката на прототипа А-43 продължава и производството на Т-34. До края на 1940 г. са произведени около 150 танка.

В началото на 1941 г. оръдието Л-11 е заменено с по-модерното Ф-34, а по-късно и смодернизираното Ф-34М.

Въпреки неудачите в конструкцията на 25 юни 1941 г. с постановление на СНК на СССР е постановено продължаване производството на Т-34. В същото постановление се поставя задача за създаване на комплексна танкостроителна промишленост.

Техническо описание [редактиране]

Средният танк Т-34 има класическа компановка със задно разположение на трансмисията. Корпусът на танка е разделен на четири отделения - за управление, бойно, моторно и трансмисионно.

  • Отделението за управление е разположено в предната част на корпуса. В него са разположени местата на механик-водача и радиста-стрелец, уредите за управление, контролните прибори, 7,62 мм картечница, част от боекомплекта, радиостанция (в по-старите модели няма), прибори за наблюдение, две стоманени бутилки със сгъстен въздух (за запасен пуск на двигателя) и ЗИП.
  • Бойното отделение е разположено в средата на корпуса. В него са разположени местата на командира на танка (той и мерач) и куполния стрелец (той и пълнач). Над бойното отделение е разположена куполата на танка, в която е монтирано въоръжението, част от боекомплекта и прибори за наблюдение. На върха на куполата има два люка (в по-старите модели един) за екипажа.
  • Моторното отделение е разположено непосредствено след бойното, в средната част на корпуса и е отделена от него с преграда. В моторното отделение е разположен двигателя, два водни радиатора, два маслени радиатора и четири акумулатора.


Корпус [редактиране]

Корпусът на танка представлява бронева кутия изготвена от заварени, хомогенни бронелистове МЗ-2 (И8-С) с продълговата закръглена носова част и кърма. За увеличаване на издръжливостта листовете са монтирани под наклон. Като цяло корпусът се състои от дъно, носова част, странични бордове, покрив и прегради.

  • Дъното е основен крепителен елемент на корпуса, състоящ се от две съединени със заварка части (предна и задна). Мястото на заварката между двата лиса е усилено с Т-образна греда. Дебелината на дъното е по-голяма в предната част на корпуса. На дъното са монтирани три люка с бронекапаци. В предната част, под седалката на радиста-стрелец се намира люкът за аварийно напускане на машината. В задната част на дъното е монтирана двигателната основа, на която се монтира двигателя.
  • Носовата част е изпълнена с три бронелиста, на които е монтиран люкът на механик-водача и леглото за картечницата. В горната част на люка е монтиран перископичният прибор за наблюдение, защитен от подвижен капак. От 1942 г. започват да се монтират по прости, призмени прибори за наблюдение.
  • Страничните бордове на корпуса са изпълнени в две части - горна и долна, заварени по между си. Долната част се състои от цял бронелист с 5 отвора за балансьорите. В предната част е монтиран механизамът за натягане на веригата, а в задната - предавателният механизъм. Горната част представлява подкрилка с дъно и наклонени бордови листове. От вътрешната и страна са заварени осем кутии (по 4 от всяка страна)за подвесните пружини. В пространството между тези кутии са монтирани резервоарите за гориво и масло.
  • Кърмата се състои от горен наклонен, бронелист и долен с трапецовидна форма, коритообразен бронелист. На горният бронелист се намира люкът за достъп до двигателя и два изхода за отработените газове.
  • Покривът на корпуса над бойното отделение е изпълнена на един бронелист. На него са направени изрези за монтиране на куполата. Над двигателя е поставен продълговат бронелист с люк за достъп. Подобна е защитата и над радиаторите. Покривът над трансмисионното отделение е изпълнен с два бронелиста над горивните резервоари, два листа с жалюзи и тесен лист в края на трансмисионното отделение.
Купол [редактиране]

Произвеждани са няколко типа куполи за различните модели на танка Т-34, които по експлоатационните си качества малко се отличават един от друг: заварен (1940 - 1942 г.), лят (1941 - 1942 г.), щампован шестоъгълен - (1942 - 1944 г.) и лят шестоъгълен - (1942 - 1944 г.). Куполът е с овална, обтекаема форма. Монтиран е над бойното отделение на лагерна опора. В предният лист са оставени три отвора: централен - за монтиране на оръдието, десен - за сдвоената картечница и ляв - за телескопичния прицел. В страничните бронелистове са оставени отвори за приборите за наблюдение, а под тях за стрелба с пистолет. На различните типове куполи има различни отвори за монтаж на прибори за наблюдение, вентилация и др.

През 1942 г. е въведен т.нар. купол с "подобрена" форма, който по формата си е шестоъгълен. Произвеждан е в двата варианта - лят и щампован. На предната си страна има правоъгълен отвор за монтаж на въоръжението.

Покривът на купола е изпълнен с плосък бронелист. В предната част се монтира перископичен прицел, а на командирските машини - командирска панорама. В средната част са монтирани два люка за екипажа. В задната част е монтиран вентилационен люк.

Въртенето на купола се осъществява посредством електирически механизъм или ръчно. Скоростта на въртене с електрическият механизъм достига 4,2 об/мин (14 секунди за 360°).

Въоръжение [редактиране]
  • Основно въоръжение. На по-ранните модели Т-34 е монтирано 76 мм оръдие Л-11 обр. 1938/39 г. с вертикален, клиновиден, полуавтоматичен затвор. Затворът е снабден с устройство за изключване на полуавтоматиката. Особеност при Л-11 е оргиналното му откатно устройство, при което течността на компресора контактува непосредствено с въздуха в нактника. За водене на огън са използвани: телескопичен прицел ТОД-6 и перископичен, панорамен прицел ПТ-6. От февруари 1941 г. на Т-34 започва да се монтира новото 76,2 мм оръдие Ф-34 обр. 1940 г. с клиновиден, полуавтоматичен затвор. Противооткатното устройство на оръдието има хидравлически спирачки на отката и наката, разположени под цевта. Оръдието е модернизирано два пъти. При първата модернизация са били направени малки промени в затвора и полуавтоматиката. При втората - е монтирана цев-моноблок. За водене на огън са използвани: телескопичен прицел ТОД-7 и перископичен, панорамен прицел ПТ-7, които по-късно са заменени съответно с ТМФД-7 и ПТ-4-7.

Тактико-технически данни на танковите оръдия Л-11 и Ф-34

ТТДанни/Оръдие Л-11 Ф-34
Калибър, мм 76,2 76,2
Дължина на цевта, кал 30,5 41,5
Тегло, кг н.д. 1 155
Дължина на отката, м н.д. 0,39
Вертикален ъгъл -5° +25° -5°30' +25,6°48'
Скорострелност, истр/мин 1-2 2-4


  • Допълнителното въоръжение на танка се състои от две 7,62 мм картечници ДТ, една от които сдвоена с оръдието, а другата монтирана в на предния бронелист.


Боеприпаси за Т-34

Индекс на изстрела Индекс на снаряда Тип Взривател Тегло,кг Забележка
УОФ-354Б ОФ-350 осколъчно-фугасен KTM-1 6,2 далекобоен; стоманен
УОФ-354A ОФ-350A осколъчно-фугасен KTM-1 6,23 далекобоен, стоман. чугун
УФ-354 Ф-354 фугасен KT-3, KTM-3, 3ГТ 6,41 стар руски тип
УБР-354A или
УБР-353A
БР-350A бронебоен МД-5 6,3 В-25/-
УБР-354Б или
УБР-353Б
БР-350Б бронебоен МД-5, МД-8 6,3 -
УБР-354СП или
УБР-353СП
БР-350СП бронебоен няма 6,3 -
УБР-354П БР-350П подкалибрен няма 3,02 от октомври 1943 г.
УШ-354 Ш-354 шрапнел 22-сек трубка 6,5 -
УШ-354T Ш-354T шрапнел Т-6 6,5 -
УШ-354Г Ш-354Г шрапнел 22-сек трубка 6,58 -
УШ-Р2-354 Ш-361 шрапнел T-3УГ 6,61 -
УЩ-354 Щ-350 картеч н.д. н.д. -
Двигател и трансмисия [редактиране]

Като основен двигател се използва дизеловият В-2-34. Горивото се подава от горивна помпа НК-1. За очистване на въздуха се използва въздушен филтър "Помон", а по-късно два филтъра "Циклон". Пускът на двигателя се осъществява от електрически стартер СТ-700 с мощност 15 конски сили или с помощта на сгъстен въздух. По-ранните модели са имали горивозарядка 460 литра (допълнителни външни резервоари 124 л.), а по-късните модификации - 540 литра (допълнителни външни резервоари 180 л.).

Смазочна система - циркулационна, под налягане. Циркулацията се осъществява посредством трисекционна маслена помпа.

Охладителна система - закрита, с принудителна циркулация на охладителната течност. Системата има два охлаждащи, тръбни радиатора - по един от всяка страна на двигателя. Обща емкост на охладителната течност около 95 литра.

Трансмисията се състои от многодисков главен фрикцион от сух тип, скоростна кутия, бордови фрикциони, спирачки и странични предавки. Скоростната кутия е триходова, четирискоростна, а от 1942 петскоростна.

Тактико-технически данни на двигателя В-2-34

Параметри/Двигател В-2-34
Тип четиритактов, безкомпресорен
Брой на цилиндрите 12
Тегло, кг 750
Номинална мощност при 1750 об/мин, к.с. 450
Експлоатационна мощност при 1700 об/мин, к.с. 400
Максимална мощност при 1800 об/мин, к.с. 500
Диаметър на цилиндър, мм 150
Степен на сгъстяване 14-15
Ходова част [редактиране]

Ходовата част е изпълнена на пет сдвоени опорни колела с диаметър 830 мм. Окачването на всяка двойка е идивидуално, пружинно. Направляващите колела са ляти с механизъм за натягане на веригата.

Веригите са стоманени, с ляти или щамповани тракове. В по-ранните модификации се състоят от 74 трака (37 гребенни и 37 плоски), а след 1943 г. траковте са 72 с ширина 500 мм. Водещото колело е от ленив тип.

Електрооборудване [редактиране]

Електооборудването на танка е изпълнено по еднопроводна схема. Работните напрежения са 12 и 24 волта.

Източници на електричество: електрогенератор ГТ-4563А с мощност 1 киловат и четири акумулаторни батерии 6-СТЭ-128, 128 ампер/часа всяка.

Потребители на електричество: електростартер СТ-700, електромотор на поворотния механизъм на купола, вентилатор, контролни прибори, осветление и радиостанция.

Средства за връзка [редактиране]

Т-34 е снабден с късовълнова, приемо-предавателна, симплексна радиостанция 9-Р работеща в режим на телефония. На по-ранните модели е монтиран радиостанция по-стар модел 71-ТК-З с допълнителна възможност за приемане на телеграфни немодулирани сигнали. След 1943 г. танковете са въоръжени с по-новата радиостанция 9-РМ с по-широк диапазон на работните честоти.

На по-ранните модели вътрешната връзка се обезпечава от разговорно устройство ТПУ-2 или ТПУ-3. На по-късен етап танковете са въоръжени с ТПУ-3-бисФ.

На въоръжение в немската армия [редактиране]

През лятото на 1941 г. немците успяват да пленят няколко Т-34/76, които веднага влизат в бойния състав на 1-ва, 8-ма и 11-та танкови дивизии на Вермахта. На танковете е дадено немско обозначение Panzerkampfwagen T-34747(r). Въпреки заповедите командирите на дивизии не се решават да използват танка по време на бой, поради простата причина, че немските мерачи са обучени да се прицелват по силует и това би довело до обстрел на трофейните машини от собствената артилерия и противотанкови подразделения. В по-късните периоди върху корпусите на трофейните танкове са нанасяни опознавателни знаци с по-големи размери.

Обичайна практика от този период е пленените съветски танкове първоначално да се изпращат в танкоремонтния завод в Рига за отремонтиране и модернизация. След 1943 г. ремонтната дейност е прехвърлена в заводите на фирмите "Мерцедес-Бенц" и "Вумаг" в Германия. При ремонта танковете се оборудват по германските стандарти - монтира се командирска купола върху основната, системи за радиовръзка и множество допълнителни дребни детайли.

За целия период на Втората световна война в редовете на Вермахта служат над 300 танка Т-34 от различни модификации. Голяма част от тях са използвани като артилерийски влекачи или машини за превоз на боеприпаси. Машините с по-големи повреди по корпуса са претопявани, а куполите им са монтирани на бронирани влакове използвани от немската армия.

Следните съединения на Вермахта са имали на въоръжение трофейни танкове Т-34: 1-ва ТД (1-ви танков полк), 2-ра ТД (3-ти танков полк), 9-та ТД 33-ти танков полк), 10-та ТД (7-ми танков полк), 11 -та ТД (21-ви танков полк), 20 ТД (21-ви танков полк) и 23-та ТД 28-ми танков полк). Във войските на SS е доказано използването на танка от 2-ра ТД на "Райх" и 3-та ТД "Мъртвешка глава". Разбира се дадените данни са непълни. Малък брой Т-34 остава на служба до 1945 г. Използвани са в 23-та ТД във Словакия и Източна Прусия. През лятото на 1943 г. няколко Т-34/76 са управлявани от италиански екипажи.

Съгласно данните на немското командване през юли 1943 г. в състава на Група армии "Юг" има на въоръжение 28 трофейни Т-34, а в Група армии "Център" - 22.

На базата на трофейния Т-34 немците създават танк за ПВО (2sm. Flakvierling auf Fahrgestell T-34r). Танкът е въоръжен с 20 мм оръдие Flakvierling 38 или 20 мм ЗУ L/115. Машината е известна и под обозначението Flakpanzer T-34(r).

Модификации [редактиране]

T-34-76 RB8.JPG
Т-34, Модел 1943
Тактико-технически данни
тип среден танк
опитен образец 1938 (А-34) г.
на въоръжение от 1940 г.
на въоръжение в СССР
дължина 6,75 м
ширина 3,00 м
височина 2,45 м
тегло 30,9 т
окачване литово, тип "Кристи"
макс. скорост 55 км/ч (по шосе)
26 км/ч (прес. терен)
запас от ход 300 км (по шосе)
{{{запас от ход по пресечен терен}}} км (прес. терен)
широчина на ров н.д. м
вертикално препятствие н.д. м
основно въоръжение 76,2 мм оръдие Ф-34 (100 сн.)
допълнително въоръжение 2х7,62 мм картечница ДТ (3150п.)
броня 70 мм
силова установка 6-цилиндров дизел В-2, механична 4-степенна скоростна кутия
500 к.с. (373 kW)
екипаж 4 души

Ориентирането в модификациите на средния танк Т-34 е доста сложно. В различните заводи са произвеждани модели, които са се отличавали по вида на лятата купола, екипировката и други различни детайли. Освен това при капиталните ремонти на бойната техника са правени различни изменения и са добавяни елементи от по-нови модификации. На някои танкове е поставяна допълнителна броня и към обозначението на модела е добавяно уточнението "с екаранами" (с допълнителни екрани). Много от по-старите модели в хода на войната са превърнати в ремонтно-евакуационни машини. Пленените от немците Т-34 са използвани под името Panzerkampfwagen T-34(r). На базата на шасито на Т-34 са създадени много различни бойни машини - СУ 122, СУ-85 и СУ-100. След края на войната Сирия и Египет модифициурат неголям брой Т-34 в 122 мм самоходни артилерийски установки (САУ).

  • Т-34
    • Т-34 Модел 1940 (германско означение Т-34/76А) - Танкът е въоръжен с 76,2 мм оръдие Л-11 и лята или заварявана купола с две места.
    • Т-34 Модел 1941 (германско означение Т-34/76В) - Танкът е въоръжен с 76,2 мм оръдие Ф-34, лята или заварявана купола с две места и по-дебела броня.
    • Т-34 Модел 1942 (германско означение Т-34/76С) - Танкът е въоръжен с 76,2 мм оръдие Ф-34, лята или заварявана купола с две места. По-голяма част са произведени в Сталински тракторен завод и носят идентификация - Модел 1941/42.
    • Т-34 Модел 1943 (германско означение Т-34/76D,E и F) - Танкът е въоръжен с 76,2 мм оръдие Ф-34, лята шестоъгълна купола с две места.
    • Т-34/57 - Танкът е въоръжен с 57 мм оръдие ЗИС-4. Моделът е използван за противотанково оръдие. Поради технически причини са произведени малък брой машини.
    • ОТ-34 - Танк с монтирана на него огнехвъргачка, въоръжен с 7,62 мм картечница. На Т-34 Модел 1942 е монтирана огнехвъргачка АТО-41, а на Модел 1943 - АТО-42.
  • Т-34М - Танкът е по-натаъшно развитие на прототипа А-34, с лята шестоъгълна купола с три места, торосионно окачване, увеличени горивни резервоари и боеприпаси. Войната осуетява производството на модела. По-късно е възобновена като Т-44 (виж по-долу).
  • Т-34-85
    • Т-34-85 Модел 1943 - Танкът е въоръжен с 85 мм оръдие Д-5Т и нова лята триместна купола. В серийно производство са пуснати незначителен брой машини.
    • Т-34-85 Модел 1944 - Танкът е въоръжен с 85 мм оръдие ЗИС-С-53, радиостанцията е монтирана в куполата.
    • ТО-34 - Танк с монтирана на него огнехвъргачка АТО-42.
    • Т-34-85 Модел 1947 - На танка са монтирани нов двигател В-2-34М, нова радиостанция и оптически прибори.
    • Т-34-85М - На танка е монтиран нов двигател В-54 (520 к.с.), вътрешният дизайн на машината е изцяло променен, нова ходова част.
  • Т-44 - След подновяването на програмата Т-34М през 1944 г. новият модел е преименуван на Т-44. Куполата е изпълнена на базата на Модел Т-34-85М, подменено е изцяло окачването и положението на двигателя, намален е силуетът на танка като цяло. След края на войната са произведени около 200 машини. Именно на базата на този модел, с някои изменения - купол, оръдие и др., е създаден новият Т-54.
  • ПТ-34 - Модификация създадена на базата на Т-34 Модел 1943 като танк-трал.

Сравнение на основните модели Т-34 в периода на Втората световна война


T-34 Модел 1940 T-34 Модел 1941 T-34 Модел 1942 T-34 Модел 1943 T-34-85 T-44
Тегло 26 т 26,5 т 28,5 т 30,9 т 32 т 31,9 т
Оръдие 76,2 мм Л-11 76,2 мм Ф-34 76,2 мм Ф-34 76,2 мм Ф-34 85 мм ЗИС-С-53 85 мм ЗИС-С-53
БК 76 снаряда 77 снаряда 77 снаряда 100 снаряда 60 снаряда 58 снаряда
Гориво 460 л 460 л 610 л 790 л 810 л 642 л
Запас от ход 300 км 400 км 400 км 465 км 360 км 300 км
Броня 15–45 мм 20–52 мм 20–65 мм 20–70 мм 20–90 мм 15–120 мм